Vivre la vie!

петък, 12 септември 2008 г.

Мисъл...Много вярна и точна ;)

Цялата трагедия на този свят идва от желанието на жените да бъдат мъже!
А истината е, че жените правят мъжете мъже, а мъжете правят жените жени... Да има мъже и жени е изконен модел.

Андрей Баташов

неделя, 31 август 2008 г.

La mer opale...

La vie… La mer opale… Incroyable!
Разлива се в мен! Най- прекрасните моменти са когато получаваш приятна усмивка без да си я чакал :) Когато някой те обича, и ти казва "обичам те!" когато не си очаквал! Аз искам да кажа "Обичам те", когато ми е хубаво, смея се отвътре :)

Франция е така близо до мен! Леко , нежно, красиво,усмихнато.Малко финес и изтънченост,дребни магазинчета, тесни ,цветни улички. Малки кутийки, но с цветя по фасадите. Дъх на кафе и ...леко ме пръска отсреща фонтанът! Затварям очи, нося се с вятъра по мостовете на Сена. Черно и бяло, лек парфюм, цветя и фантазия. Литва още един шал, хващам го, мой е! Спомен за вълшебство....

Сега съм в бара... L'amour...petit ... a gauche, a droit.... Кръгла масичка, малки часове, дълги питиета, контрабас... Лек Джаз и тежка пура.... За любовта се пее винаги...червени устни върху края на моята чаша...От мен ли е отпечатъкът? Със сигурност е в мен запечатана картината непозната!

Вече е рано :) Танцувам, смея се, познати са ми вече-подът, обувките, ръцете, смехът, лицата , цигулката и басът. Бързо е , лудо е! Merci! Je suis tres bien. ооо сега усещам-с пола съм! Въртя се бързо в ритъма на танца.
Довиждане, на тази картина! Au revoir! Но за кратко. Утре пак ще усещам, пак ще лудувам, пак ще се смея, може би на съседната уличка, ще помахам от най -високата тераса, с най-уханните цветя-Здравей на света в моята глава ;)

събота, 16 август 2008 г.

И аз се чувствам така...

"Не ми е чудно.

Много ми е бабино.
И лятно.
И захарно, и аспиринено.
Доматено. Малинено. Червено.
Огън. Пладне.
Една копа сено в градината.

Така ми е."

Бояна Петкова

Тези няколко страхотни дена , в които бяхме на море...

4 дена наситени с много радост, емоции, слънце и малко тъга-носталгия!

4 дена в които живеех в съня, мечтаех за реалността, която преди си мислех, че е сън.

Знам , звучи объркано , но накратко- намирах все повече себе си.

Изследвайки различни хора, култура, идеи, светоглед. Беше прекрасно! Шарена сол или миш- маш /пърженичка- както го нарича съквартирантката ми Силвия, която е от Симитли, което пък, от своя страна, няма нищо общо с казаното до тук :) /

Беше ми шарено, беше ми доматено, бурканено дори! Малко сладоледено с примеси на кафе и пурета! На моменти ми беше и винено...

Моето бе прекалено! Живот, живот дай, дай, за да разбереш накрая , че красотата е в тишината :) В лекото пращене на огъня, отместването на кофата , в която баба тръска семките от чушките подготвяни за печене. Тишината в която успяваш да чуеш сърцето си, дишането си. Тишината , в която искаш да чуваш още едно дихание, още едно сърце!

Вечно моя си - Майа Матева

сряда, 28 май 2008 г.

At the beginning... Всички сме весели, засмени, леко ни се спи, защото станахме в 5:30, за да пътуваме по хладното... Нооо и до края си бяхме усмихнати и на кеф:)/като изключим Иван, който беше като буреносен облак цял ден и постоянно се катереше по скалите, и си мислехме че ще скача най-накрая от някоя....хаха/